Любими места в България
Белгикташ (Приморско) - Иванови Скални манастири (Русе) - Червената църква (Перущица) Бегликташ е разположен на 5 km от гр. Приморско, в полите на планината Странджа. Обектът се намира в близост до долината на река Зигра представлява естествен скален ансамбъл от сиентинтни блокове с различни размери и форма, образувани в резултат от сферичното изветряне на скалите. Това е едно от най-големите праисторически мегалитни светилища на територията на страната. Общата площ – централната част на обекта заема площ около 8 декара. Големите скални валуни са частично обработени от човешка ръка и подредени в уникални конфигурации. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, ямки, вани и стъпки. Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателствата за човешка дейност тук.
Ивановските скални църкви са разположени на 18 км от град Русе Имат отличително запазени стенописи в сравнение с други комплекси в страната. За разлика от традиционните манастири, състоящи се от 1 – 2 църкви, монашеска и стопанска част, в Иваново има разнообразие от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом.
Църквите при Иваново са част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на реката и нейните притоци в българско духовно средище. Ивановските скални църкви са включени в скисък на световното културно населдство на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.
Червената църква „Света Богородица“ или Червената черква е християнски храм в руини, функционирал от IV до ХIV век, разположен край град Перущица. Църквата е римска сграда, изградена в IV или най-късно до началото на VI век при управлението на император Анастасий I. Тя е единствената в целия свят, която има първоначално северен олтар, резултат на ранното християнско богослужения в първоначалните римски терми и митраеум – баня и храм на Митра, Подът е бил басейн, който впоследствие е устроен в под на църквата . Следа от тях също е намиращият се под църквата сладководен извор с направена чешма, чийто камък е пробит по цялата си дължина, а от сърцевината му тече вода. Този камък препраща към легендата на бог Митра който пробивал камък със стрела и оттам да потичала вода, останка от съществувалия тук митраеум е един стенопис, който и християнско време не е заличен – възраждането на бог Митра от червено яйце.