Национален парк Пирин

През 1983 г. НП Пирин е обявен от ЮНЕСКО за част от Световното културно и природно наследство. Паркът обхваща почти целия Северен Пирин, където попадат красивите водосборни басейни на реките Бъндерица и Демяница. Представлява уникално съчетание от невероятно богат растителен и животински свят и разнообразен алпийски и карстов релеф - величествени пирамидални върхове (карлинги) и зъбери, дълбоки циркуси с кристални езера, живописни трогови долини с моренни валове и бистри пенливи реки, многобройни пропасти и пещери. Тук се намират всички пирински езера (около 120 на брой). Най-високо разположено е Горното Полежанско (2710 м), само метър по-високо от Леденото езеро в Рила, най-ниско е Сухото езеро (1963 м). Особено красиви са Бъндеришките, Превалските, Валявишките, Василашките, Поповските езерни групи.

В парка има над 2000 висши растения, от които 113 са редки и застрашени видове, вписани в Червената книга на България. Установени са 114 ендемита - 60 български и 54 балкански. Голямото богатство на парка са естествените вековни гори от реликтна бяла и черна мура. Тук се намира и най-старото иглолистно дърво в България - Байкушевата мура. Горския пояс завършва с непристъпни клекови формации. Над тях се простират обширни алпийски поляни и стърчат остри зъбери. Богатият животински свят включва 101 вида птици; 42 вида бозайници; 14 вида влечуги; 10 вида земноводни и 4 вида риби. Паркът е убежище с международно значение за пирински мечки, вълци и балкански диви кози.

В НП Пирин се намира биосферният резерват Баюви дупки - Джинджирица, един от най-старите у нас, и резерватът Юлен, обявен през 1994 г. Юлен е разположен на изток от долината на река Демяница, високата му алпийска част е с многообройни циркуси и езера, а в по-ниските си части има вековни гори. На територията на НП Пирин три водопада (Бъндеришки, Демянишки, Юленски), две пещери и карстовият извор Кьошката и вековни дървета са признати за природни забежителности.