Тракийски гробници в Старозагорска област

Могилата Шушманец е част от могилен некропол край град Шипка. Намира се на няколко минути пешеходно разстояние от новооткрития посетителски център край Хелвеция и Грифоните. Гробницата е разкрита през август 1996 г. по ръководството на ст.н.с.д-р Георги Китов.

Неслучайно Шушманец често е наричан “храмът-шедьовър на тракийската архитектура”. В момента той се намира под специално изградена защитна постройка, отворена за посетители през 2013 г. Храмът се състои от коридор, фасада, предверие и погребална камера. Коридорът е с широчина 6 м и дължина 4 м. Стените му са изградени от речни и ломени камъни. От начина по който той е долепен до фасадата на предверието съдим за два етапа на изграждане. Налице е предположение и за покривна конструкция над коридора от дърво с керемиди.

Фасадата е впечатляваща. Широка около 6 м и височина 3,5 м и е изградена от много добре обработени каменни блокове, подредени в 10 реда. Над нея е имало фронтон, за който съдим по част от антефикс във формата на полупалмета.

Освен колоната в предверието, колона има и в самата гробна камера. Tакъв пример до момента не е срещан сред тракийските гробници по нашите земи.

В самата фасада е оформена дъговидна арка, през която се влиза в предверието. То е с правоъгълна форма, като в предната му част има каменна колона, изпълнена в йонийски стил. Някога всички архитектурни детайли са били покрити с два слоя фина бяла мазилка, по-голяма част от която днес липсва.

От предверието сe влиза в гробната камера. Точно там е имало двукрила каменна врата, която днес може да се види в коридора на гробницата.  Камерата е с кръгъл план и с куполно покритие. Точно в центъра и, под ключовия камък се издига красива колона в дорийски стил . Подът е правилен кръг с диаметър 4 м, каквато е и височината на купола. Стените на камерата са разделени на три хоризонтални пояса.

Първият пояс е разделен на няколко полета от седем полуколони с жлебове и дорийски капители. От следващия втори пояс започва плавното закуполяване на помещението. Границата между двата пояса се подчертава от масивна изпъкнала лента. Третият пояс се състои от 15 радиално разположени спрямо ключовия камък блокове.

Точно срещу входа е било разположено каменно ложе, за съжаление към момента е разбито.

В хода на предверието са открити костите от 4 коня и две кучета, вероятно принесени в жертва. Открити са и сребърни пластинки  от нагръдник, както и железен косер. За съжаление няма информация за друг инвентар, намерен по време на проучванията.

Датировката на храма се прави въз основа на архитектурните особености на съоръжението. Най-общо функционирането на паметника се вмества в IV век. пр. Хр.

Защо траките погребвали коне заедно със своите царе?: Интересна погребална практика на древните траки е конското погребение. Тя започва да се прилага често от втората половина на V в. пр. Хр., макар че се срещат и по-ранни единични находки. Погребенията на коне могат да се разделят на две различни групи. При едната, която е по-рядка се откриват коне, впрегнати в колесници. Другата, която е по-многобройна е свързана с погребения на ездитни коне. Твърде елементарно би било тази практика да се свързва с необходимостта на мъртвия от коня му в неговия задгробен живот. Победителите и героите биват изобразявани на кон или колесница.

Могилата Оструша се намира близо до град Шипка. В нея през 1993 г. при археологически разкопки е открит гробнично-култов комплекс с голяма художествена и историческа стойност.

В него са намерени монети и археологически материали, които датират храма към средата на ІV в. пр. Хр.  Монументалният комплекс има шест помещения. От юг се влиза в централно „разпределително” помещение, в което са оставени три входа за камерите встрани и на север от него. Разположеното вдясно помещение е с кръгъл план и куполно покритие. Останалите помещения без монолитната камера са изградени от добре обработени гранитни блокове в правоъгълен план. Югозападната камера е квадратна. В нея са намерени метални предмети, с които ритуално е бил умъртвен кон.

В северозападния ъгъл на камерата са намерени на купчина апликациите от конската амуниция – начелник с формата на стилизирана двойна брадва и с триизмерна глава на грифон заедно с шест набузника от сребро. Всички са с богата украса от животински и растителни орнаменти.

В непосредствена близост са намерени силно деформирани и фрагментирани сребърни фиала и каничка. Тук е поставена и гробна камера, подобна на саркофаг, издълбана от един монолитен блок.

Всички гранитни блокове, използвани при градежа, са от кариера, намираща се в южните склонове на планината Средна гора.

Таванът на централната камера е покрит със стенописни изображения, като някои от детайлите са подчертани със злато. Най-добре запазено е миниатюрното изображение на женска глава с кафява къса коса, златни обеци и златна огърлица. Живописната фигура е със спазени пропорции в духа на тракийския реализъм от средата на ІV в. пр. Хр. След ритуалното обожествяване на владетеля храмът е бил заровен и превърнат в гробница.

Около ІV в. сл. Хр. гробнично-култовият комплекс е бил ограбен, а стенописите върху тавана унищожени.
Гробницата е част от Долината на розите и тракийските царе, която включва още Казанлъшката гробница, както и гробниците и храмовете, открити в могилите Голяма Арсеналка, Шушманец, Хелвеция, Грифони, Светица и Голяма Косматка.

В парк „Тюлбето” в Казанлък се намира оригиналът на тракийска гробница от ІV-ІІІ в. пр. Хр., известна като Казанлъшката гробница. Тя има специален режим на съхранение. До нея е направено копие в мащаб 1:1, което показва архитектурата, археологическите материали и стенописите на Казанлъшката гробница, която е един от най-значителните паметници на тракийската култура в българските земи, включен в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

Гробницата е открита случайно през 1944 г. в североизточния край на Казанлък и е забележителен паметник на тракийското изкуство от ранноелинистичната епоха. По своя архитектурен план тя принадлежи към куполните гробници, характерни за гробната архитектура на Тракия от края на V до началото на III в. пр. н. е. Разположена е в южната част на надгробна могила и се състои от три помещения: правоъгълно преддверие, тесен тухлен коридор (дромос) и тухлена гробна камера с кръгъл план и камбановиден купол.

В гробницата са били извършени две погребения – на мъж и на жена, чрез трупополагане, което личи от запазените кости. Според археолозите гробницата е била ограбена още в древността. В могилния насип са намерени два глинени аскоса (плосък кръгъл съд с две дръжки) и сребърна каничка. В преддверието са разкрити глинен съд – ойнохое (кана за вино) и кости на кон. В куполното помещение са намерени остродънна амфора, глинени розети със суха позлата, погребален венец, дребни части от златни накити и фрагменти от местна тракийска керамика. Световната си известност паметникът дължи на забележителните стенописи в коридора и куполното помещение – едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Неизвестният майстор е работил в четири основни цвята: черен, червен, жълт и бял.

Стенната декорация имитира цветово лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. Представените воини върху втория фриз на коридора възпроизвеждат среща на две неприятелски войски, като на западната стена е изобразена сцена на борба. Сцените отразяват историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата знатен тракийски владетел. В куполното помещение, в центъра на главния фриз, срещу входа, са изобразени фигурите на мъж и жена, седнали край масичка, отрупана с плодове, а около тях са представени техните прислужници, носещи дарове. Изобразена е сцена на „погребално угощение с шествие”. Знатната съпружеска двойка е увенчана с лаврови венци – белег на героизиране, широко разпространено през елинистичната епоха. Стенната декорация в горния край на купола завършва с втори малък фриз, на който са представени три колесници, теглени от по два коня.

Карановската селищна могила e разположена в подножието на последните разклонения на Сърнена гора, в северозападния край на село Караново, отстоящо на около 10 км от град Нова Загора. Простира се на площ от 24 дка. Могилата е открита при разкопки през 50-те години на ХХ в. и е една от най-старите в Европа.
Могилата е от типа на т.нар. селищни могили, които изобилстват в България. Карановската е една от най-големите в България. Тя е висока 13 м, дълга 250 м и широка 150 м. Могилата, макар и да е разкопана само частично (около 1700 кв. м), представя голяма част от своето археологическо богатство. Благодарение на проучването на 12,40-метровите културни наслоявания е изучен стратиграфският профил на праисторическото селище (последователността в образуването на пластовете), периодизирана е културата на отделните слоеве и e създадена Карановската хронологична система. Тук са застъпени всички праисторически епохи – от новокаменната до бронзовата включително. Всички експонати, намерени в нея, са изложени в музеите в София и Нова Загора.
Могилата е била населявана в продължение на около 3000 г.
Археологическите разкопки тук се провеждат от 1936 г., а от 1984 г. те са и с международно участие, съвместно със Залцбургския университет, Австрия. Тук е намерен кръгъл печат, който според археолозите съдържа първите фази на писмеността изобщо. Печатът има диаметър 6 см и е дебел 2 см. Гравиран е с древноевропейски шрифт и по тази причина се предполага, че е бил знак на престиж, даван за особени заслуги и вероятно използван в религиозни церемонии.
На 1,3 км североизточно от селото са разположени укрепено селище, обществена сграда – базилика и могилен некропол, състоящ се от 16 могили (Дългата, Източната, Бирниковата и др.). Разкопките на този археологически селищен обект продължават от 1976 г. до 1998 г. с известни прекъсвания.
През 2008 г. екип от археолози провежда проучване на Източната могила от некропола. Могилата има елипсовидна форма с диаметър 63-77 м и е ориентирана по дългата си ос север – юг. Височината на могилата е 11 м в северната й част и 14 м в южната. През 2009 г. екипът археолози намира тук една от най-интересните и важни находки в региона – зидана сводеста гробница с погребална камера (размери 3 х 4 м). Погребението е доста богато – намерени са две сребърни чаши с изображения на бог Ерос, уникални стъклени съдове, бойно снаряжение, монети, сребърни фибули и златни пръстени. Предполага се, че в гробницата е погребан богат тракийски аристократ, а погребението се е състояло през I в. сл. Хр.
Намерена е още бойна колесница – четириколка, с впряг от два коня и куче. Отличава се с големия размер на колелата с диаметър 1,20 м. Изработена е от кожа, дърво и бронз. Впечатляваща е декорацията от бронзови апликации по коша на колата. Още по-богато са украсени яремът и сбруите на конете. Посетителите на Източната могила могат да видят оригиналната тракийска колесница и точно копие на бронзовите апликации, които са разположени на мястото на откритието.
В Източната могила са открити още сребърни чаши с позлата и глинени стомни, както и други предмети, представящи провинциалното римско изкуство.