България - Световно културно наследство

     Част от световното културно наследство са седем исторически обекта и два парка от България. Те представят страната ни в Списъка на Световната организация за образование, наука и култура – ЮНЕСКО. Наред с природните и културни съкровища на света, българските обекти поставени под закрилата на ЮНЕСКО са част от наследството, без което човечеството не би било същото.

ЮНЕСКО добави през 2005 година и още една българска забележителност в списъка на световните съкровища – този път в листата на нематериалното културно наследство бяха включени и уникалните изпълнения на фолклорния ансамбъл „Бистришките баби”.

Значителна помощ ЮНЕСКО  оказва и в консервацията и реставрацията на Старинния Пловдив.

Кои са обектите?

1. Боянската църква, станала един от първите български паметници под закрилата на ЮНЕСКО е символ на второто българско царство и тогавашната епоха на подем, книжовност, висока средновековна култура предвещаваща появата на Ренесанса в Европа. Част от църквата е изографисана 1259г. и е ранно свидетелство за еволюцията на църковния източно православен канон и влиянието му върху ранно ренесансовите майстори на "Треченто" като Джото.

"Св. св. Никола и Пантелеймон" е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Стенописите в църквата са от различни периоди: 11-12 в., 1259 г. (най-ценните), 14. в., 16-17 в. и 1882 г. Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения - втори живописен слой над оригиналния) на средновековни художници (т. нар. «Боянски майстор») от 1259 г., които се причисляват от някои изкуствоведи към Търновската живописна школа.

2. Ивановски скални църкви  Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от ХІІІ и ХІV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на ХІV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство.

3. Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древния тракийски град Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр.  От 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.

Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистическата епоха.

4. Ма̀дарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите релеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1972 г.

Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на българската държава от ханския ѝ период. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня.

5. Несебър - Стария град е дълъг само 850 и широк 350 м. През различните периоди от своето съществуване е загубил 1/3 от територията си, която е пропаднала в морето. Останки от крепостните му стени и сега могат да се видят под водата на около 80 м от брега. До наши дни се е запазила единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата. Несебърският полуостров - античната Месамбрия, наричана в ранното средновековие Месемврия, а по-късно и Несебър е заселен преди повече от три хилядолетия. За първи път градът е включен в пределите на българската държава през 812 г., когато хан Крум завладява с пристъп града и тук се заселват славяни и българи. За по-дълго време Несебър - както го наричат славяните е отново в български ръце в годините на царуването на цар Симеон Велики. През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав.

Несебър поддържа активни търговски връзки с Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и др. градове. Църквите “Св. Стефан” - (XI в.) и “Св. Йоан Кръстител” - (XI в.) - станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от ХIII-ХІV в. Църквите “Св. Петка” (Параскева) - (XIII в), “Св.Тодор” - (XIV в), “Св.Архангели Михаил и Гавраил” - (XIV в), имат преки аналогии в търновска архитектура.  При управлението на цар Иван Александър се строят нови църкви - “Христос Пантократор” - (XIII в), “Св. Йоан Неосветени” - (XIV в.).

6. Рилският манастир е ставропигиален манастир. Основан е през Х век от Св. Иван Рилски. Това е най-големият манастир в България. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа.

Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. През Възраждането в него от Неофит Рилски е основано килийно училище. Манастирът дава подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от XIV-XIX в., а в музея - много старинни предмети, като черковна утвар, жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.

7. Свещарската гробница се намира в Североизточна България. Разкрита е през 1982 г. при разкопките на високата Гинина могила. Представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на ІІІ в. пр. н. е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери: преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен със стълбове с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.

През 1985 Свещарската гробница е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

8. Национален парк Пирин  - паркът е институционализиран през 1962 г. с цел опазване на горските масиви, разположени в най-високите части на планината. През 1983 година паркът е обявен за една от териториите от световно значение, които се намират в Европа.

В рамките на националния парк се намират два природни резервата - Баюви дупки - Джинджирица, който е един от най-старите резервати в България, и резерват Юлен. Резерват Баюви дупки - Джинджирица е част от мрежата на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

9. Резерватът „Сребърна” е разположен край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра. Той обхваща езерото "Сребърна" и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара.

Резерватът е известен най-вече с птиците, които могат да се наблюдават на неговата територия. 179 вида птици гнездят в резерват Сребърна: къдроглав пеликан, корморан, чапли, лопатар, ням лебед, сива гъска, патици, тръстиков блатар, синьогушка, мустакат синигер и др. През 1975 г. “Сребърна” е включена в Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение. През 1977 е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО.

10. https://www.youtube.com/watch?v=tneDRPD48xA