Средновековните български столици

В този урок ще бъдат разгледани четирите средновековни български столици– Плиска, Преслав, Охрид и Търновград. Урока може да послужи като основа на практически урок, за сравнение на столиците.

Плиска

Първата столица на създадената през 681г българска държава.

Градът е бил обкръжен с вал и земен ров, пълен с вода, широк до 10 m, дълбок до 7 m и с дължина над 20 km. Зад този ров е започвал външният град, в който са живеели занаятчии и селяни. В сърцевината му е бил вътрешният град, а в центъра – ханското селище, в което е имало малък дворец с мощни отбранителни стени, наречен голям дворец Цитаделата и базилика, строена с каменни блокове. Вътрешният град има форма на неправилен трапец със страни по посоките на света от 612 до 788 m. Дебелината на стените е до 2,60 m. Всяка стена е имала порта, от които са разкрити три. До една от портите е открит таен изход, който отвеждал далеч от стената и бил почти незабележим. Градът е бил гигантски за сревновековните мащаби – 23,3 кв. км.

Преслав

Столица на Първото българско царство между 893 и 996 година.Градът възниква през втората половина на IX век като военна крепост, построена от кназ Борис I. Става столица на българската държава през 893 г.– като символ на нова християнска България

градът  се превръща и в седалище на първата българска книжовна школа. Преславската книжовна школа се развива като важен литературен и културен център в България и в славянския свят, където живеят и работят средновековните писатели и учени Наум ОхридскиКонстантин ПреславскиЙоан ЕкзархПрезвитер КозмаЧерноризец Храбър,

Охрид

Столица на Българското царство през 10-11 век, обявена от Цар Самуил за престолен град през 996 г. Той е столица до падането на България под византийска власт през1018 г. Тук е процъфтявала Охридската книжовна школа с най-важни представители– Климент Охридски и Наум Преславски.Тук  от 980 г. е и седалището на Българската патриаршия до 1018 г. когато тя е превърната след византийското завоевание в Българска автокефална архиепископия, продължила своето съществуване като такава до 1767 година. Това показва съхранената роля на града като религиозно и културно средище до една късна епоха.

Възстановената Самуилова крепост е един от туристическите маршрути в града.

 

Царевград Търнов

Последната столица на средновековна България – 1185–1393г.

Според много историци Търново като български град е бил застроен от хан Крум. Основи на сгради от Първото българско царство са открити на хълма Царевец. В църквата „Свети Четиридесет мъченици“ са открити колони с надписи от хан Крум и хан Омуртаг ( Търновски надпис на хан Омуртаг)

През 1185 г. братята Иван-Асен и Теодор-Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, продължило 167 години, и провъзгласяват Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12 – 14 век. Превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България. Като столица, по време на Второто българско царство (1187 – 1393), той е разположен на 4 хълма: ЦаревецТрапезицаСвета гора и Девинград (Момина крепост). Според съвременници през Средновековието Търново е бил новият ЙерусалимРим и Константинопол, и то взети заедно!