Земенски манастир

Земенският манастир „Св. Йоан Богослов” е разположен на 1,5 км от град Земен и на 70 км югозападно от град София.

Манастирът е основан по време на Първото българско царство (681 – 1018 г.). Първоначално манастирът е датиран към ХІ – ХІІІ в., но при откриването на по-стари стенописи и някои елементи на украсата изследователите стигнали до извода, че светата обител е от времето на Първото българско царство. През 1334 г. владетелят на Велбъждското княжество деспот Деян дарил средства за ново изографисване на храма.
Църквата е построена през ХІ - ХІІ в. и е кръстокуполна и триапсидна. Днешният покрив на храма е реконструиран в началото на ХІХ в., когато манастирът е бил обновен след години на разрушения. В средата на ХІХ в. е построено и жилищното крило. След Освобождението през 1878 г. в манастирския комплекс е изградена и малка камбанария.

В църквата на Земенския манастир са запазени части от стенописи, които датират около ХІІ в. От тях може да се различи сюжетът „Отхвърляне даровете на Йоаким и Анна”, личат останки от изображенията на царска особа – Давид или Соломон, или част от изображение на св. св. Константин и Елена. Запазени са ктиторските портрети на деспот Деян и жена му Зоя, които датират към ХІV в. Всички стенописи в църквата са реставрирани.

Земенският манастир е обявен за археологически паметник на културата с Протокол на СОПК от 3.02.1971 г. Светата обител не е действаща, превърната е в музей заради ценните си стенописи.