Сгушена в прегръдките на Средна Гора, заобиколена от вековни борове, нашарена от потоци и реки, скътала в пазвата си паметта на България, пред нас е Копривщица.

Тук ще откриеш хотели, къщи за гости и хостели от всички категории. Из сокаците, по калдаръмените улички, между високите дувари ще ти се причуе чаткането на неподкованите въстаннически коне, а в музеите ще научиш много за миналото. Миналото на будителите и просветителите, на богатите дарители и родолюбивите чорбаджии, историята на Априлското въстание.

Аромат на смола, мащерка и диви ягоди ще те съпътства през пролетта и лятото, а мирис на букови цепеници ще витае във въздуха през зимата. Вятърът ще донася шепота на юнаците съзаклятници, екота на героични времена и ще разказва историята на този град магия.

КРАТКА ИСТОРИЯ

Копривщица – малък град разположен в Същинска Средна гора по поречието на р. Тополница, е забележителен и уникален исторически резерват. Със своите калдъръмени улички, с боядисаните в ярки цветове къщи с просторни чардаци и големи стрехи, и високопланинска природа, тя пленява със своята неповторимост.

Копривщица устоява на много набези, изгаряна е неколкократно от кърджалиите, жителите й неведнъж били ограбвани и прогонвани. По-заможните копривщенци успяват да „откупят” Копривщица от турската управа, спечелват й специални привилегии и така съхраняват непокътнати българските традиции и облик на града.

Опазвайки свободолюбивия си партиотичен дух, Копривщица го предава на своите деца. В този град са родени много българи, отдали живота си на Родината:

Тодор Каблешков и  Георги Бенковски  - организатори и участници в Априлското въстание, избухнало в Копривщица на 20 април 1876г. То дава гласност на усилията и желанието на българският народ да възвърне свободата си след 5 века турско подтисничество. Много чужди журналисти отразяват събитията, случващи се през пролетта на 1876 г и показват на света, че на Балканския полуостров има един народ, който не е загубил идентичността и стремежа си за независимост. Благодарение на последвалите събития, след погрома на Априлското въстание през 1878 г. България получава дълго жадуваната свобода.

Любен Каравелов - български поет, писател и революционер, Петко Каравелов - деен общественик и политик, Димчо Дебелянов – поет написал едни от най-нежните стихове в българската литература, Найден Геров – писател, издател, литературовед, народопсихолог и патриот, Йоаким Груев- учител, борец за църковна независимост, книжовник и обществен деец, както и много други българи участвали в освободителните борби, първата и втората световна война, учители, артисти и творци.

Историците нямат единно мнение за това как е възникнал град Копривщица. Представяме ви няколко интересни теории за възникването на град Копривщица:

ПРЕДАНИЕ ЗА ЖУПАТА

Предполага се, че старите пътища, свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица.

Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото билo подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.

Поради благоприятните природни условия, в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – така наречената "жупа". Те поставили началото на ново селище. С увеличаване броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор – Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек – поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.

В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската махала и днес се нарича Жупата.

БОЛЯРКАТА ОТ РИЛА

Друга легенда разказва за млада жена заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността й се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Едерне (Одрин), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – "женска поляна", название, което след това често се използвало от турците.

Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие.

От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови. Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период, след заселването на старата жупа, родствените връзки били много здрави. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде.

Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.

ГРАД СЪЗДАДЕН ОТ БЕЖАНЦИ

Съществуват предположения, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин1. Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.

1 така наричали бежанците от близките до Aлбания македонски области.

КОПРИВЩИЦА И КЪРДЖАЛИИТЕ

Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под турска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Копривщица била опожарявана през 1793, 1804 и 1809 г., но благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.

Името Копривщица

Както няма достоверни сведения за възникването на град Копривщица, така няма и единна теория за произхода на името му. Ето няколко от най-разпространените и известни версии:

НАЛИЧИЕ НА РУДА

Едно от твърденията се основава на предположението, че в града се добивал железен пирит. Остарялите названия на руда и рудник са "рупа" и "рупище". Доказателствата за наличието на рудодобив в града не са много, но има документи, в които се упоменава връзката на Копривщица с рудата. Възможно е тя да е пренесена от друго място - в миналото, на ежегодно провеждан панаир, копривщенци били наричани "купците". При словосъчетание между "рупа", "рупище" и "купци", "коуп" се образуват названия, много близки до днешното име на града – "копрупци", "копрупище", "копрупщенци".

КУП РЕЧИЦИ

Месността, в която се намира гр. Копривщица е прорязана от много поточета и реки. Те извират от близките хълмове, преливат едни в други и се събират в коритото на р. Тополница. Възможно е от това "скупчване" на речици да произлиза и името на града.

КОПРИВАТА

Поради богатата на вода местност и подходящия климат в Копривщица и около нея вирее много коприва. Приликата на името на това растение с името на града е в основата на една от теориите за произхода на названието на Копривщица.

ТОРИЩЕ

Основен поминък на хората в града бил отглеждането на добитък. От там и името, което вероятно произлиза от гръцката дума "копрос" – значеща торище.

Копривщица