Разпространение, отражение и пречупване на светлината
Светлината е навсякъде около нас.
Още от древни времена хората са започнали да търсят отговор на въпросите "Какво е светлината?", " Защо зад нас се образува сянка?" и "Защо рибата в реката е по-голяма от тази във въздуха?".
1. Закон за праволинейното разпространение на светлината: В прозрачна еднородна среда светлината се разпространява по права линия. (Евклид, 300 г. пр.н.е.)
2. Отражение на светлината
Явление, при което светлината достигайки до границата между две среди, се връща в първата, като променя посоката си на разпространение се нарича отражение на светлината.
Закон за отражение на светлината (Евклид, 300 г. пр.н.е.): Ъгълът на падане е равен на ъгъла на отражение .
Успоредни лъчи, които попадат върху гладка повърхност, след отражението стават успоредни. Такова отражение се нарича огледално . Ако отразяващата повърхност е грапава, отражението е дифузно. Неравната повърхност, например хартия или дърво, е съставена от голям брой гладки участъци, всеки от които отразява огледално попадналата върху него светлина. Поради хаотичната ориентация на отделните участъци обаче, отразената от цялата повърхност светлина не се разпространява насочено, а се разпръсква във всички посоки.
2. Пречупване на светлината
Явление, при което при достигане на светлината до границата между две среди, светлината преминава във втората среда и променя посоката си на разпространение, се нарича пречупване на светлината.
Явленията отражение и пречупване на светлината се наблюдават, когато светлинен лъч достигне границата на две прозрачни среди . Падащият лъч, който се разпространява в първата среда, се разделя на два лъча: отразен лъч и пречупен лъч. Отразеният лъч се връща в първата среда, в съответствие със закона за отражението на светлината. Преминалият във втората среда лъч се отклонява от посоката на разпространение на падащия лъч, поради което се нарича пречупен лъч.