Коледа - обичаи и ритуали
Коледа:
Най-големият зимен празник, свързан със зимното слънцестоене. Името му идва от лат. "календи" и означава първите дни в годината. В езически времена се свързва с раждането на слънцето, след приемането на християнството се обвързва с раждането на Млада Бога – Иисус Христос.
Заедно с празниците преди и след Коледа оформя общ коледно-новогодишен празничен цикъл. Основната представа е за начало за нещо ново и различно, за нещо по-добро, което ще се развива през следващата година.
•Коледуването е обичай с езически корени. Смята се, че по този начин светът се преражда, а хаосът, който цари наоколо се превръща в космос.Ритуалът отбелязва преминаването на момчетата от общността на децата в общността на мъжете.От полунощ до изгрев слънце на Коледа е времето, през което момците пеят пред домовете на хората. В народните представи тогава се появяват същества със свръхестествени сили – вампири, таласъми, караконджули и други, а само коледарите със своите песни имат способността да ги прогонят. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. Коледарската дружина се осмисля като войнска дружина. Има водач, който е по-възрастен и вече женен мъж (станеник, цар) , а участниците са неженени момци (воини).За пръв път се обличат в празнично облекло и запасват пояс, символ на възмъжаването.Коледарите започват подготовката си от Игнажден (20 декември). Разучават песни, създават коледарски групи и избират техен водач, който според обичая е по-възрастен и най-вече женен. Водачът стои най-отпред и наставлява обиколките. Движението на дружината е от изток на запад и наподобява движението на слънцето.
Сурва
•Името на обичая (сурвакане), името на магическата пръчка (сурвачка, сурвакница), както и виковете, които придружават магическото действие сурвакане (Сурва, сурва!) са дали основание на мнозина да свържат този обичай с прабългарите, имайки предвид името на древноиранския и индоарийски бог на Слънцето Сурья. В основата на думата „сурвакане“ стои коренът „сур“ – „огнен“, който се свързва с раждането на новото слънце. Частицата СУР е имала значение слънце в древния език на нашите предци.Когато благославят, сурвакарите всъщност отправят молитва към най-древното, а и най-почитаното божество по нашите земи-слънцето. Без него няма топлина, няма здраве, няма живот. По прастар обичай още се вярвало, че удрянето с дрянова пръчка по гърба на човека е символично предаване върху човека на жизнени сили и пожелание за дълголетие. Най-старите сурвачки били само кичести дрянови клонки без украса. На някои кората била забелвана с ножче, така че се получавали спираловидни фигури. Моделирали още и дълги ленти „като пера” от самата дървесина или оформяли къдрави стружки от нея, като я наричали „бухлата къделя”. По-късно през годините украсата на сурвачките се разнообразила. Всеки елемент носел своето послание. На старите сурвачки връзвали старинни монети, нанизи от пуканки, царевични зърна или други семена. Те вещаели изобилие. Белите и червени вълнени конци и пискюли по сурвачките пък напомняли, че здравето е най-важно за всички.
Кукери
•Маскарадната обредност идва от древни езически времена и е съхранена до днес като част от българската фолклорна традиция.Българските игри с маски са обвързани основно с празниците от Коледа до Великден. В различните райони на България маскирани мъже играят около Нова година – през Мръсните дни /от Коледа до Йордановден/, през Сирната неделя и през Тодоровата неделя /последната седмица преди и първата от Великденските пости/.Играещите около новогодишните празници в Западна България са най-популярни като “сурвакари”, участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България – като “кукери”.Зимните и предпролетните ергенски игри с маски се свързват със смяната на старата и новата година, с наближаващото събуждане на природата. Те носят пожелания за богата реколта, здраве и плодородие по хора и животни. Символиката им е насочена към прогонване на злите сили и подготвяне за ново начало. Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и самобитни костюми и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии.